30 сент. 2021 г., 12:02

Вълча душа

1.1K 0 0

Вълча душа

/Свидна/

 

Нощта-черна птица с мирис на кръв,

летеше безшумно с вятър в крилете,

сенки се мятаха сякаш бе стръв,

а той се снижи и подуши тревите.

 

В миг я съзря под стария бряст,

свита на топка тихо скимтеше,

със скок или два пред нея се спря,

от болка и гняв гръдта му гореше.

 

Покри я със тяло, облиза кръвта,

тя негова беше спътница вечна,

в очите и гаснеше сноп светлина,

и ставаше сякаш все по-далечна.

 

Нещо се счупи, изтръпна нощта,

той вдигна глава с вой безпощаден,

изпратил бе своята сродна душа,

поел бе със дъх дъха и последен.

 

Страшният вой посрещна деня,

после утихна и само болеше,

в един друг живот пак ще е тя, 

вълчицата дето в скута му спеше!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евгения Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...