Sep 30, 2021, 12:02 PM

Вълча душа

  Poetry » Love
1.1K 0 0

Вълча душа

/Свидна/

 

Нощта-черна птица с мирис на кръв,

летеше безшумно с вятър в крилете,

сенки се мятаха сякаш бе стръв,

а той се снижи и подуши тревите.

 

В миг я съзря под стария бряст,

свита на топка тихо скимтеше,

със скок или два пред нея се спря,

от болка и гняв гръдта му гореше.

 

Покри я със тяло, облиза кръвта,

тя негова беше спътница вечна,

в очите и гаснеше сноп светлина,

и ставаше сякаш все по-далечна.

 

Нещо се счупи, изтръпна нощта,

той вдигна глава с вой безпощаден,

изпратил бе своята сродна душа,

поел бе със дъх дъха и последен.

 

Страшният вой посрещна деня,

после утихна и само болеше,

в един друг живот пак ще е тя, 

вълчицата дето в скута му спеше!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...