3 oct 2023, 21:11

Вълча порода

418 2 1

От някъде далече, (по усещане)

дочувам бавна сенчеста походка.

Сред всички тишини да се предре́ши, 

за плахите ѝ стъпки аз съм клопка.

Познавам аромата на страха ѝ,

и кухите словесни излияния.

Научи ме да вдишвам самота,

и как да я превърна в обитание. 

Показа ми видения във мрака,

които оживяват след проглеждане.

За цял живот сълзите си изплаках,

в очакване убило ми надеждата...

Но нямам капка милост. Не остана.

Със мъката поливах вътре в себе си,

заровена дълбоко - малко вяра, 

че някой ще се влюби в мойте белези... 

Разбира се, че коренно различна, 

ти носиш хищнически нрав, 

и знаеш точно как да ме обичаш - 

до нежност на стихийната си страст.

И аз те разпознах, (една порода сме)

по нуждата просветнала в очите ти.

На две прекърши мойта горест,

която вдън земя ще се стопи...

Не си със лик на зла вълчица, 

но вярна си до кръв и болка.

Прого́ни не една и две лисици, 

решили да гризат от мен до кокал. 

Но мойта обич е пораснала, 

под арест, и в затвор душевен. 

За тебе све́щите ми не угаснаха, 

и сам превърнах те в молебен. 

Сега не чувам лоши призраци. 

Легни, блажена във покоя ми. 

На дъх от устните по-близо е, 

сърцето ти със пулс на моето... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

24.09.2023

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Антонов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесна поезия!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...