От някъде далече, (по усещане)
дочувам бавна сенчеста походка.
Сред всички тишини да се предре́ши,
за плахите ѝ стъпки аз съм клопка.
Познавам аромата на страха ѝ,
и кухите словесни излияния.
Научи ме да вдишвам самота,
и как да я превърна в обитание.
Показа ми видения във мрака,
които оживяват след проглеждане.
За цял живот сълзите си изплаках,
в очакване убило ми надеждата... ...