7 ene 2016, 18:28

Вълча серенада

  Poesía
373 0 0

 

 

Самотата е тайна килия,

заключена с пясък от думи.

Надзърнеш ли там ще откриеш

бездната в душа погубена.

 

Понякога нощем човек

зад редове пробва да каже:

- Аз съм тук, дишам сред вас,

някои познават ме даже.

 

По улици пълни с погледи празни

се разхожда често с ръце в джобове,

за него небето с ласкави струи

гальовно разкрива дъждовна утроба...

 

Непрестанно той търси в черното бяло,

живее ли някъде цвете в кал,

Смърт за Живота ли е ново начало,

без обич би ли човек оцелял... 

 

Краят на безкраен път приближава,

лицемерно студен си остава светът,

все още някого слънце огрява,

а към други звездите мълчат.

 

Животът все същия продължава,

без болка да дишаш е само награда.

Въпросите неразгадани остават,

вълци започват лунната серенада...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вили Тодоров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...