7 янв. 2016 г., 18:28

Вълча серенада

371 0 0

 

 

Самотата е тайна килия,

заключена с пясък от думи.

Надзърнеш ли там ще откриеш

бездната в душа погубена.

 

Понякога нощем човек

зад редове пробва да каже:

- Аз съм тук, дишам сред вас,

някои познават ме даже.

 

По улици пълни с погледи празни

се разхожда често с ръце в джобове,

за него небето с ласкави струи

гальовно разкрива дъждовна утроба...

 

Непрестанно той търси в черното бяло,

живее ли някъде цвете в кал,

Смърт за Живота ли е ново начало,

без обич би ли човек оцелял... 

 

Краят на безкраен път приближава,

лицемерно студен си остава светът,

все още някого слънце огрява,

а към други звездите мълчат.

 

Животът все същия продължава,

без болка да дишаш е само награда.

Въпросите неразгадани остават,

вълци започват лунната серенада...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...