11 feb 2024, 8:29

Вълча стая

Poesía » Otra

397 0 0

Вълча стая
На д-р Стоянова

Душата ме боли –
           от раздялата
                   момиче!
И както вятъра –
           така и тя –
               от болка стене!
Жадува теб!
       Но нима ще ми
               простиш…
                   за твоите
                       грешки?!
Или…, отново тръгвам
           по вълчите
               закони!
Където самотата
           взема своя
               дан!
Ще вия, като единак –
           отлъчил се от вълча стая,
но няма да те моля
           за капка
               топлина!
Е…, в очите нека
           има влага!
Дали пък
       вятъра –
           разбира
               моята
                   тъга…?!


                                                  Стоян Койчев-Шани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0