11 feb 2024, 8:29

Вълча стая

Poesía » Otra

393 0 0

Вълча стая
На д-р Стоянова

Душата ме боли –
           от раздялата
                   момиче!
И както вятъра –
           така и тя –
               от болка стене!
Жадува теб!
       Но нима ще ми
               простиш…
                   за твоите
                       грешки?!
Или…, отново тръгвам
           по вълчите
               закони!
Където самотата
           взема своя
               дан!
Ще вия, като единак –
           отлъчил се от вълча стая,
но няма да те моля
           за капка
               топлина!
Е…, в очите нека
           има влага!
Дали пък
       вятъра –
           разбира
               моята
                   тъга…?!


                                                  Стоян Койчев-Шани

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0