Feb 11, 2024, 8:29 AM

Вълча стая

Poetry » Other

388 0 0

Вълча стая
На д-р Стоянова

Душата ме боли –
           от раздялата
                   момиче!
И както вятъра –
           така и тя –
               от болка стене!
Жадува теб!
       Но нима ще ми
               простиш…
                   за твоите
                       грешки?!
Или…, отново тръгвам
           по вълчите
               закони!
Където самотата
           взема своя
               дан!
Ще вия, като единак –
           отлъчил се от вълча стая,
но няма да те моля
           за капка
               топлина!
Е…, в очите нека
           има влага!
Дали пък
       вятъра –
           разбира
               моята
                   тъга…?!


                                                  Стоян Койчев-Шани

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0