Вълча стая
              На д-р Стоянова
 
Душата ме боли – 
            от раздялата 
                    момиче!
И както вятъра – 
            така и тя – 
                от болка стене!
Жадува теб! 
        Но нима ще ми 
                простиш… 
                    за твоите 
                        грешки?!
Или…, отново тръгвам
             по вълчите 
                закони!
Където самотата 
            взема своя 
                     дан!
Ще вия, като единак – 
            отлъчил се от вълча стая, 
но няма да те моля 
            за капка 
                топлина!
Е…, в очите нека 
            има влага!
Дали пък 
        вятъра – 
            разбира
                 моята 
                    тъга…?!
        
 
                                                  Стоян Койчев-Шани