ВЪЛЧИ ВРЕМЕНА
(басня)
Дошло разделно време,
да няма накъде!...
Властта да стане бреме...
И да се отдаде...
И Вълча от гората
натирила Съдбата!
И той, по общия закон,
напуснал златния си трон...
Голяма мъка го обзела...
И при овцете го отвела...
А те, овцете, по закон
на всички давали подслон!
Облякъл Вълчо овчи дрехи
и скътал старите доспехи...
Дори си сложил очила,
да скрие злите си дела...
И с острите си вълчи зъби
започнал да се храни с гъби!
Но вълчите му апетити
търчали с него по петите!...
Макар че бил със нов кожух,
духът му бил все вълчи дух!...
И бил преследван от кошмари,
сънувал все картини стари...
Сънувал агнешки котлети...
И миналите дни напети!...
И все във този вълчи час
обхващал го безумен бяс!...
Преструвал се, че става нов!
Но все сънувал вълчи лов!...
Така че с времето разбрал,
че друг е вълчият морал...
Че злите вълци и овцете
не можете да съберете!...
Че никой Вълк, със вълчи зъби,
не може да се храни с гъби...
И че всеки с вълчи нрав
от овцете е по-прав!...
© Христо Славов Todos los derechos reservados