ВЪЛЧИ ВРЕМЕНА
        (басня)
Дошло  разделно време,
да няма накъде!...
Властта да стане бреме...
И да се отдаде...

И Вълча от гората
натирила  Съдбата!
И той, по  общия закон,
напуснал  златния си трон...
Голяма мъка го обзела...
И при  овцете го отвела...
А те, овцете, по закон
на всички давали подслон!

Облякъл Вълчо овчи дрехи
и скътал  старите доспехи...
Дори си  сложил очила,
да скрие  злите си дела...
И с острите си вълчи зъби
започнал да се храни с гъби!

Но вълчите му апетити
търчали с него по петите!...
Макар че бил със нов кожух,
духът му бил все вълчи дух!...

И бил преследван от кошмари,
сънувал все картини стари...
Сънувал  агнешки котлети...
И миналите дни напети!...

И все във този вълчи час
обхващал го  безумен  бяс!...

Преструвал се, че  става нов!
Но все сънувал вълчи  лов!...


Така че с времето разбрал,
че друг е  вълчият морал...
Че злите вълци и овцете  
не можете да съберете!...

Че никой Вълк, със вълчи зъби,
не може да се  храни с гъби...
И че всеки с вълчи нрав
от овцете е по-прав!...