Вълчица
Вълчица
Черен мрак се спуска над гората .
Месецът зад облаци се крие .
Ни едничка птичка в небесата .
Студът в огъня гнездо ще свие .
Вечна господарка – тишината .
Чифтове рубини дебнат злобно –
беловрати вълци – на нощта децата
Вълчица шепне им задгробно .
Тънък вой оповестява злото .
Невиждан страх в очите на сърна .
В залеза удави се доброто .
Студ и страх вълна подир вълна .
Ръмжат , тичат , скачат . Зъби тракат ,
забиват се във мека топла плът .
Късат , дърпат , костите оголват ,
и във тишината бяла мрът .
Рубините сияят в ледения мрак .
За атака те отново са готови .
Вълчицата им шепне нежно пак .
Тишината с воя си отрови . . .
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados
