Вълци
Вълци
Плътно-черна - зейнала е Пропастта.
Два силуета бели (всеки връз една скала).
Единият играе (сам) танго - (напред – назад).
Другият е истукан – с вой гори в любовен ад.
Отсреща - елегантната вълчица – с нозете шие страстно
Любовната шевица (бяга по ръба и пак обратно).
Цялата Вселена е замряла – всяка глътка вой изпива .
Спектакълът на Любовта - в последно действие загива.
Две сърца горят в изригнало кресчендо,
ехото го запокити, и... изчезнаха безследно:
В един и същи миг – в екстаз несподелен,
Бездната погълна сенки бели (избрали тлен)
Изви се (в кобна тишина) вой от връх самотен
Черна сянка открои луна
Гърлен стон - лудешки, див проточен,
на Вълк сиротен (не обичан) – Третият наричан
в бяг през Нищото безпаметен се стрелна
в празнотата непрогледна –
Единакът (вече тъй различен)
на ръба на пропастта - притихнал ляга,
лапа в тъмното посяга (нежно),
за дъното потегля... (към петното скрежно)
Копнежен зов в душата му (усое ледно)
– Лейди...Лейди, с теб съм до последно!
Р.П.
© Ренета Първанова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Благодаря, Белла. Споделям.
-
Имаш право сигурно, Мариана. И аз имам едно стихо "Тангото на смъртта", но вероятно и то е на същото ниво. Ще преосмисля, но ако не ставам няма какво да се напъвам. Благодаря ти. Харесах те.
-
Благодаря много, Цвети! Казано от теб - е специален комплимент.
-
Харесвам много твоята оригиналност! Теми вечни като света са разработени по съвсем новаторски начин. Браво, Рени! Бъди!
-
Мерси, Валяк! Стой и не мърдай...значи си оцелял! На дъното на Любовта това му е хубавото, че оставаме живи, но най-големият му садизъм мисля е точно в това, че оцеляваме. Валентине, благодаря ти!
-
Като че ли отваряш някаква пропаст между любовта и поезията като чувства в мен - изкачих се, танцувах, вих и се пребих ... там долу! Невероятни усещания! Рени, разби ме! Невероятна си! Поздрави от дъното!
-
Людмиле, много трогната съм от прочита ти. Благодаря!
-
Тежичко... Много успешно си използвала поставените в скоби уточнения. Те не само подкрепят повествованието, но и кумулират силата му.
-
Хей, Ачо, приятелю! Радвам се да те видя отново - благодаря ти!
-
Силно!!!Настръхнах поздрави мила!!!
-
Влад! Добро утро. Колко хубаво, че отново си тук! Благодаря ти и имай най-вълшебен ден!
Майче! Здравей, скъпа! Най-топла прегръдка за теб! -
На едно мнение съм с Елица, покоряваш Рени, но не само със силата на въображението си, но и с плам и огън в стиха, рисуваш тази картина на "любовната игра-борба" - животинска, в която можем да асоциираме и толкова неща - човешки и характерни за нас. Прекрасна си в тази си поезия, Рени, за което искрено ти се възхищавам!!!
-
Вълците - да, те не са хора. Любовта - да, тя е всевластна бездомница и еднакво властва в каквато и душа да намери дом!
Ели Ангелова, Младене, Васе,Руми, скъпа,Безжичен! Благодаря ви най-сърдечно - затрогвате ме винаги с коментарите си! -
Ето това е, което ме впечатлява и харесвам - великолепното мислене, изразено красиво и оригинално.
-
И при вълците е като при хората-обичаш ли истински е за цял живот! Харесах, Рени!Поздрав!
-
Покоряваш с размаха на въображението си, Рени!
Това е любовна поезия от съвсем нов тип.
Възхищавам ти се! -
Рени, отново си на висота! Въпреки, че основно действащите герои са вълци, любовта си остава един много важен детайл, без който образността би се изгубила някъде между "зейналата пропаст"! Хареса ми много, поздравявам те!
-
Припомняш ми основната констатация на Ницше от "Тъй рече Заратустра",
Рени - "Човекът е въже изпънато над пропаст - въже от звяра до свръхчовека!" Живеем непрекъснато надвесени над ръба на пропастта. Който не вижда и не разбира това е глупак. И самотното любовно танго, на единия от двойката, пред лицето на бездната, като отправна точка на любовта, е интересно твое хрумване, чудесно разработено с поетични средства. Поздравление!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
