Вълци
Вълци
Плътно-черна - зейнала е Пропастта.
Два силуета бели (всеки връз една скала).
Единият играе (сам) танго - (напред – назад).
Другият е истукан – с вой гори в любовен ад.
Отсреща - елегантната вълчица – с нозете шие страстно
Любовната шевица (бяга по ръба и пак обратно).
Цялата Вселена е замряла – всяка глътка вой изпива .
Спектакълът на Любовта - в последно действие загива.
Две сърца горят в изригнало кресчендо,
ехото го запокити, и... изчезнаха безследно:
В един и същи миг – в екстаз несподелен,
Бездната погълна сенки бели (избрали тлен)
Изви се (в кобна тишина) вой от връх самотен
Черна сянка открои луна
Гърлен стон - лудешки, див проточен,
на Вълк сиротен (не обичан) – Третият наричан
в бяг през Нищото безпаметен се стрелна
в празнотата непрогледна –
Единакът (вече тъй различен)
на ръба на пропастта - притихнал ляга,
лапа в тъмното посяга (нежно),
за дъното потегля... (към петното скрежно)
Копнежен зов в душата му (усое ледно)
– Лейди...Лейди, с теб съм до последно!
Р.П.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ренета Първанова Всички права запазени
