18 abr 2013, 11:41

Вълци във агнешки кожи

  Poesía » Otra
3.1K 1 5

Преди да ме посочите със пръст -

поне се погледнете в огледало!

Че лесно се разпъва нечий кръст,

докато виждаш себе си във бяло.

 

Докато виждаш себе си светец,

уютно защитен от ореола,

развявайки цитати от мъдрец,

на който не познавате и пола.

 

Докато се присмивате на глас 

над падналия долу на земята,

а лижете крака на всеки с власт,

с които той ви блъска по главата.

 

Докато се представяте сами

за умни, за добри и за красиви,

а пълни са сърцата ви с злини,

които ви разлагат още живи.

 

Докато обещавате любов

и слепия дарявате с надежда,

а тайничко копаете му гроб

и правите скръбта му неизбежна.

 

Затуй се погледнете още днес!

Не. Знаете ли, по-добре недейте.

Страхувам се, че може от потрес

да вземете, случайно, да умрете...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Васка Мадарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...