Apr 18, 2013, 11:41 AM

Вълци във агнешки кожи

  Poetry » Other
3.1K 1 5

Преди да ме посочите със пръст -

поне се погледнете в огледало!

Че лесно се разпъва нечий кръст,

докато виждаш себе си във бяло.

 

Докато виждаш себе си светец,

уютно защитен от ореола,

развявайки цитати от мъдрец,

на който не познавате и пола.

 

Докато се присмивате на глас 

над падналия долу на земята,

а лижете крака на всеки с власт,

с които той ви блъска по главата.

 

Докато се представяте сами

за умни, за добри и за красиви,

а пълни са сърцата ви с злини,

които ви разлагат още живи.

 

Докато обещавате любов

и слепия дарявате с надежда,

а тайничко копаете му гроб

и правите скръбта му неизбежна.

 

Затуй се погледнете още днес!

Не. Знаете ли, по-добре недейте.

Страхувам се, че може от потрес

да вземете, случайно, да умрете...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васка Мадарова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....