PoiSoNRoSe (Жената На Сатаната )
3 0
7 may 2009, 13:18

Вълк 

  Poesía » Otra
724 0 3


        Гарван грачи, вятър стене,
        а на скалата сам вълк вие.
        Самотата го обгръща,
        смъртта го целува,
        а луната осветява сълзите,
        паднали за пръв и последен път
        от очите му...
        А в погледа му се чете тъга,
        от незарастваща, кървяща рана...
        И сълзите бликат редом с кръвта...
        Нощта заплаква жаловито,
        небето притъмнява сърдито,
        а дъждецът пречиства кръвта и болката
        от душата на мъртвеца
        и го връща към живота...
        "Живей" - казва му нощта...
         А аз само ще добавя:
         "Живей на другите напук
         и търси щастието с друг."

© Жената На Сатаната Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??