May 7, 2009, 1:18 PM

Вълк

  Poetry » Other
965 0 3


        Гарван грачи, вятър стене,
        а на скалата сам вълк вие.
        Самотата го обгръща,
        смъртта го целува,
        а луната осветява сълзите,
        паднали за пръв и последен път
        от очите му...
        А в погледа му се чете тъга,
        от незарастваща, кървяща рана...
        И сълзите бликат редом с кръвта...
        Нощта заплаква жаловито,
        небето притъмнява сърдито,
        а дъждецът пречиства кръвта и болката
        от душата на мъртвеца
        и го връща към живота...
        "Живей" - казва му нощта...
         А аз само ще добавя:
         "Живей на другите напук
         и търси щастието с друг."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жената На Сатаната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...