May 7, 2009, 1:18 PM

Вълк

  Poetry » Other
967 0 3


        Гарван грачи, вятър стене,
        а на скалата сам вълк вие.
        Самотата го обгръща,
        смъртта го целува,
        а луната осветява сълзите,
        паднали за пръв и последен път
        от очите му...
        А в погледа му се чете тъга,
        от незарастваща, кървяща рана...
        И сълзите бликат редом с кръвта...
        Нощта заплаква жаловито,
        небето притъмнява сърдито,
        а дъждецът пречиства кръвта и болката
        от душата на мъртвеца
        и го връща към живота...
        "Живей" - казва му нощта...
         А аз само ще добавя:
         "Живей на другите напук
         и търси щастието с друг."

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Жената На Сатаната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...