Гарван грачи, вятър стене,
а на скалата сам вълк вие.
Самотата го обгръща,
смъртта го целува,
а луната осветява сълзите,
паднали за пръв и последен път
от очите му...
А в погледа му се чете тъга,
от незарастваща, кървяща рана...
И сълзите бликат редом с кръвта...
Нощта заплаква жаловито,
небето притъмнява сърдито, ...