Вълк
Гарван грачи, вятър стене,
а на скалата сам вълк вие.
Самотата го обгръща,
смъртта го целува,
а луната осветява сълзите,
паднали за пръв и последен път
от очите му...
А в погледа му се чете тъга,
от незарастваща, кървяща рана...
И сълзите бликат редом с кръвта...
Нощта заплаква жаловито,
небето притъмнява сърдито,
а дъждецът пречиства кръвта и болката
от душата на мъртвеца
и го връща към живота...
"Живей" - казва му нощта...
А аз само ще добавя:
"Живей на другите напук
и търси щастието с друг."
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Жената На Сатаната Всички права запазени
