17 jun 2017, 1:11

Вълк

  Poesía
448 0 4

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!

Аз вълк съм – безчувствен, студен!
Подобно на твърдо желязо!
Аз вълк съм! А ти си човек!
Ти имаш! Аз следвам и газя!

Аз вълк съм! И гоня храна!
Преследвам целта – да живея!
Когато се спусне нощта,
аз ставам за всички злодея!

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз късам! Ти чувстваш, мечтаеш!
Дали ще се срещнем със теб?
Човеко, това ли желаеш? 
 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Вълците живеят жесток и непредсказуем живот. Опитах се да уловя нишката между Човека и Вълка. Тя е тънка като коприна. И може да се скъса много лесно...
  • Много си далеч от вълчото чувство. Те чувстват. В пъти повече от човеците. Следват само себе си.
  • Интересни образи, добро представяне! Хареса ми.
  • Стихът ми хареса много, но... Май недолюбваш вълците, а аз съм вълчица. Аз съм на властната вълчица детето. Мисля, че ако ме опознаеш, ще харесаш вълците. Поздрави.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...