17 июн. 2017 г., 01:11

Вълк

Поэзия

449 0 4

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!

Аз вълк съм – безчувствен, студен!
Подобно на твърдо желязо!
Аз вълк съм! А ти си човек!
Ти имаш! Аз следвам и газя!

Аз вълк съм! И гоня храна!
Преследвам целта – да живея!
Когато се спусне нощта,
аз ставам за всички злодея!

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз късам! Ти чувстваш, мечтаеш!
Дали ще се срещнем със теб?
Човеко, това ли желаеш?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

thedac (Димитър Драганов)

Вълците живеят жесток и непредсказуем живот. Опитах се да уловя нишката между Човека и Вълка. Тя е тънка като коприна. И може да се скъса много лесно...

2017-06-18T01:06:07+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

Много си далеч от вълчото чувство. Те чувстват. В пъти повече от човеците. Следват само себе си.

2017-06-17T23:59:20+03:00
rozza (Радка Миндова)

Интересни образи, добро представяне! Хареса ми.

2017-06-17T08:19:47+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Стихът ми хареса много, но... Май недолюбваш вълците, а аз съм вълчица. Аз съм на властната вълчица детето. Мисля, че ако ме опознаеш, ще харесаш вълците. Поздрави.

2017-06-17T08:04:14+03:00