thedac (Димитър Драганов)
873 1129
17 июн. 2017 г., 01:11

Вълк 

  Поэзия
265 0 4

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!

Аз вълк съм – безчувствен, студен!
Подобно на твърдо желязо!
Аз вълк съм! А ти си човек!
Ти имаш! Аз следвам и газя!

Аз вълк съм! И гоня храна!
Преследвам целта – да живея!
Когато се спусне нощта,
аз ставам за всички злодея!

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз късам! Ти чувстваш, мечтаеш!
Дали ще се срещнем със теб?
Човеко, това ли желаеш? 
 

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Вълците живеят жесток и непредсказуем живот. Опитах се да уловя нишката между Човека и Вълка. Тя е тънка като коприна. И може да се скъса много лесно...
  • Много си далеч от вълчото чувство. Те чувстват. В пъти повече от човеците. Следват само себе си.
  • Интересни образи, добро представяне! Хареса ми.
  • Стихът ми хареса много, но... Май недолюбваш вълците, а аз съм вълчица. Аз съм на властната вълчица детето. Мисля, че ако ме опознаеш, ще харесаш вълците. Поздрави.
Предложения
: ??:??