17.06.2017 г., 1:11

Вълк

447 0 4

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз следвам! А ти преоткриваш!
Аз вия под нощно небе!
А ти в балдахини почиваш!

Аз вълк съм – безчувствен, студен!
Подобно на твърдо желязо!
Аз вълк съм! А ти си човек!
Ти имаш! Аз следвам и газя!

Аз вълк съм! И гоня храна!
Преследвам целта – да живея!
Когато се спусне нощта,
аз ставам за всички злодея!

Аз вълк съм! А ти си човек!
Аз късам! Ти чувстваш, мечтаеш!
Дали ще се срещнем със теб?
Човеко, това ли желаеш? 
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Драганов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Вълците живеят жесток и непредсказуем живот. Опитах се да уловя нишката между Човека и Вълка. Тя е тънка като коприна. И може да се скъса много лесно...
  • Много си далеч от вълчото чувство. Те чувстват. В пъти повече от човеците. Следват само себе си.
  • Интересни образи, добро представяне! Хареса ми.
  • Стихът ми хареса много, но... Май недолюбваш вълците, а аз съм вълчица. Аз съм на властната вълчица детето. Мисля, че ако ме опознаеш, ще харесаш вълците. Поздрави.

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...