Зимна вечер и съвсем сама,
лутам се в обширната гора.
В миг един погледът ми спира
върху погледа на вълк свиреп.
Пулсът ми се ускорява
и сърцето лудо затуптява.
Насред нищото в пустошта
срещата превърна се в една игра.
Вълчо с радост взе да скача,
а луната нежна песен ни запя.
Рой снежинки затанцуваха
и земята разцелуваха.
И тогава неочаквано, внезапно,
вълкът, с погледа така зловещ,
с очи притворени, големи като пещ.
Тръгна той към мен, кръвожаден, злобен, настървен!
Страхът ме сграбчи, завладя
и копнежът ми внезапно спря.
Копнеж един с порив нов
за мъничка искрица, породена от любов!
Сълза подир сълза,
с мисъл само и една,
че всичко може би е сън,
а не реалност в зловещата гора!!!
© Маги Todos los derechos reservados