13 ene 2011, 12:33

Вълк

  Poesía
1.3K 0 1

Зимна вечер и съвсем сама,

лутам се в обширната гора.

В миг един погледът ми спира

върху погледа на вълк свиреп.

 

Пулсът ми се ускорява

и сърцето лудо затуптява.

Насред нищото в пустошта

срещата превърна се в една игра.

 

Вълчо с радост взе да скача,

а луната нежна песен ни запя.

Рой снежинки затанцуваха

и земята разцелуваха.

 

И тогава неочаквано, внезапно,

вълкът, с погледа така зловещ,

с очи притворени, големи като пещ.

Тръгна той към мен, кръвожаден, злобен, настървен!

 

Страхът ме сграбчи, завладя

и копнежът ми внезапно спря.

Копнеж един с порив нов

за мъничка искрица, породена от любов!

 

Сълза подир сълза,

с мисъл само и една,

че всичко може би е сън,

а не реалност в зловещата гора!!!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маги Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...