13.01.2011 г., 12:33

Вълк

1.3K 0 1

Зимна вечер и съвсем сама,

лутам се в обширната гора.

В миг един погледът ми спира

върху погледа на вълк свиреп.

 

Пулсът ми се ускорява

и сърцето лудо затуптява.

Насред нищото в пустошта

срещата превърна се в една игра.

 

Вълчо с радост взе да скача,

а луната нежна песен ни запя.

Рой снежинки затанцуваха

и земята разцелуваха.

 

И тогава неочаквано, внезапно,

вълкът, с погледа така зловещ,

с очи притворени, големи като пещ.

Тръгна той към мен, кръвожаден, злобен, настървен!

 

Страхът ме сграбчи, завладя

и копнежът ми внезапно спря.

Копнеж един с порив нов

за мъничка искрица, породена от любов!

 

Сълза подир сълза,

с мисъл само и една,

че всичко може би е сън,

а не реалност в зловещата гора!!!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Маги Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...