Jan 13, 2011, 12:33 PM

Вълк

  Poetry
1.3K 0 1

Зимна вечер и съвсем сама,

лутам се в обширната гора.

В миг един погледът ми спира

върху погледа на вълк свиреп.

 

Пулсът ми се ускорява

и сърцето лудо затуптява.

Насред нищото в пустошта

срещата превърна се в една игра.

 

Вълчо с радост взе да скача,

а луната нежна песен ни запя.

Рой снежинки затанцуваха

и земята разцелуваха.

 

И тогава неочаквано, внезапно,

вълкът, с погледа така зловещ,

с очи притворени, големи като пещ.

Тръгна той към мен, кръвожаден, злобен, настървен!

 

Страхът ме сграбчи, завладя

и копнежът ми внезапно спря.

Копнеж един с порив нов

за мъничка искрица, породена от любов!

 

Сълза подир сълза,

с мисъл само и една,

че всичко може би е сън,

а не реалност в зловещата гора!!!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маги All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...