11 feb 2012, 11:20

Вълк за вълка - завинаги е брат

  Poesía » Otra
5K 2 10

Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.

А вълчата задруга по момчешки -
"един за всички" оня ден спаси -
пожертва се в оназ минута тежка,
когато ги подгониха ловци...

Той знае, днес ще се умира -
поне един ще трябва да плати,
но другите - щом превалят баира,
ще се спасят от едрите сачми.

И той остана... Ловко ги подмами -
все по-далеч от другата следа,
тъй както бе направил и баща му -
да могат те да срещнат пролетта.

Вълчиците и двамата му братя
ще се спасят и нейде в пустошта
те нощ след нощ ще вият към Луната,
а той ще ги докосва със Душа...

Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
Озъбена усмивка, пада мрак.

Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
вълк за вълка - завинаги е брат!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Ценев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • силно.

    "Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
    Озъбена усмивка, пада мрак.

    Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
    вълк за вълка - завинаги е брат!"
  • Браво и от мен! Не се наемам да анализирам, няма нужда! Каквото трябва, е казано! Изводите - всеки да прави за себе си!
    Много добро стихотворение, Кириле, чакам още такива!
  • А човек за човека, винаги е вълк...
  • Е-е-е, браво, Кире! Разби ме... Понеже знам, че не си от ония, засягащите се, позволявам си да ти предложа някои дребни корекции за доизглаждане на "косъма".

    (sic)

    Той знаеше, че днес ще се умира -
    поне един ще трябва да плати,
    но другите - прехвърлят ли баира,
    ще се спасят от едрите сачми.

    и

    Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
    Озъбена усмивка, пада мрак.

    Зловеща твар! Дано, човеко, схванеш -
    за вълк вълкът завинаги е брат!

  • Радвам се, че отново имам удоволствието да чета самобитната ти поезия!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....