Вълк за вълка - завинаги е брат
Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.
А вълчата задруга по момчешки -
"един за всички" оня ден спаси -
пожертва се в оназ минута тежка,
когато ги подгониха ловци...
Той знае, днес ще се умира -
поне един ще трябва да плати,
но другите - щом превалят баира,
ще се спасят от едрите сачми.
И той остана... Ловко ги подмами -
все по-далеч от другата следа,
тъй както бе направил и баща му -
да могат те да срещнат пролетта.
Вълчиците и двамата му братя
ще се спасят и нейде в пустошта
те нощ след нощ ще вият към Луната,
а той ще ги докосва със Душа...
Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
Озъбена усмивка, пада мрак.
Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
вълк за вълка - завинаги е брат!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Кирил Ценев Все права защищены
