Feb 11, 2012, 11:20 AM

Вълк за вълка - завинаги е брат

  Poetry » Other
5K 2 10

Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.

А вълчата задруга по момчешки -
"един за всички" оня ден спаси -
пожертва се в оназ минута тежка,
когато ги подгониха ловци...

Той знае, днес ще се умира -
поне един ще трябва да плати,
но другите - щом превалят баира,
ще се спасят от едрите сачми.

И той остана... Ловко ги подмами -
все по-далеч от другата следа,
тъй както бе направил и баща му -
да могат те да срещнат пролетта.

Вълчиците и двамата му братя
ще се спасят и нейде в пустошта
те нощ след нощ ще вият към Луната,
а той ще ги докосва със Душа...

Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
Озъбена усмивка, пада мрак.

Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
вълк за вълка - завинаги е брат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ценев All rights reserved.

Comments

Comments

  • силно.

    "Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
    Озъбена усмивка, пада мрак.

    Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
    вълк за вълка - завинаги е брат!"
  • Браво и от мен! Не се наемам да анализирам, няма нужда! Каквото трябва, е казано! Изводите - всеки да прави за себе си!
    Много добро стихотворение, Кириле, чакам още такива!
  • А човек за човека, винаги е вълк...
  • Е-е-е, браво, Кире! Разби ме... Понеже знам, че не си от ония, засягащите се, позволявам си да ти предложа някои дребни корекции за доизглаждане на "косъма".

    (sic)

    Той знаеше, че днес ще се умира -
    поне един ще трябва да плати,
    но другите - прехвърлят ли баира,
    ще се спасят от едрите сачми.

    и

    Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
    Озъбена усмивка, пада мрак.

    Зловеща твар! Дано, човеко, схванеш -
    за вълк вълкът завинаги е брат!

  • Радвам се, че отново имам удоволствието да чета самобитната ти поезия!

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...