Feb 11, 2012, 11:20 AM

Вълк за вълка - завинаги е брат

  Poetry » Other
5K 2 10

Това звучи познато, но... Човешко
и може би е вярно...Но за нас.
А в глутницата хорска най-погрешните
позорно ги издигаме... На власт.

А вълчата задруга по момчешки -
"един за всички" оня ден спаси -
пожертва се в оназ минута тежка,
когато ги подгониха ловци...

Той знае, днес ще се умира -
поне един ще трябва да плати,
но другите - щом превалят баира,
ще се спасят от едрите сачми.

И той остана... Ловко ги подмами -
все по-далеч от другата следа,
тъй както бе направил и баща му -
да могат те да срещнат пролетта.

Вълчиците и двамата му братя
ще се спасят и нейде в пустошта
те нощ след нощ ще вият към Луната,
а той ще ги докосва със Душа...

Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
Озъбена усмивка, пада мрак.

Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
вълк за вълка - завинаги е брат!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Ценев All rights reserved.

Comments

Comments

  • силно.

    "Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
    Озъбена усмивка, пада мрак.

    Зловеща твар! Човеко, дано схванеш -
    вълк за вълка - завинаги е брат!"
  • Браво и от мен! Не се наемам да анализирам, няма нужда! Каквото трябва, е казано! Изводите - всеки да прави за себе си!
    Много добро стихотворение, Кириле, чакам още такива!
  • А човек за човека, винаги е вълк...
  • Е-е-е, браво, Кире! Разби ме... Понеже знам, че не си от ония, засягащите се, позволявам си да ти предложа някои дребни корекции за доизглаждане на "косъма".

    (sic)

    Той знаеше, че днес ще се умира -
    поне един ще трябва да плати,
    но другите - прехвърлят ли баира,
    ще се спасят от едрите сачми.

    и

    Трещят двуцевки... Кръв, жестока рана...
    Озъбена усмивка, пада мрак.

    Зловеща твар! Дано, човеко, схванеш -
    за вълк вълкът завинаги е брат!

  • Радвам се, че отново имам удоволствието да чета самобитната ти поезия!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...