14 may 2017, 22:42

Вълкът и охлювът

1.1K 0 0

Дълбоко в дебрите гористи,

живеел охюв с къща на гърба.

Пъчел си рогата дълги 

и разправял, че е най - красивият на света.

 

Видял го Кумчо Вълчо

и не могъл да спре своя смях.

Рекъл си: Голям е глупчо!

Ще му покажа що е красота!

 

Надул се, вдигнал глава високо.

С кралска походка, тръгнал напред.

Застанал гордо пред Охльо Бохьо

и с насмешка отвял мнимия конкурент.

 

Охльо Бохьо се ядосал,

че публиката му е взел.

Приближил се и се развикал.

Предизвикал Вълчо на дуел.

 

- Днес пред всички думата си давам,

че тебе Вълчо ще победя!

Спечеля ли на всички ще докажа,

че съм най - красивият на света!

 

- Не бързай Охльо да говориш.

Днес аз ще победя!

Спечеля ли ще се засрамиш,

Защото аз ще съм най - красивият на света!

 

 - Истина ви казвам, братя.

Днес никой от вас няма да победи,

защото с хубост истинска само аз се хваля.

Защо? Очевидно е нали?

 

Чул се от нейде, глас непознат.

Прозвучал в ушите на всички.

Това бил Щурецът гласовит,

който освен с хубост се хвалел и с таланти големи.

 

Готвили се те да се доказват.

Своята хубост да показват.

Охльо и Вълчо се събрали.

Как да прецакат Щурчо се разбрали.

 

Охльо със слузта си го напръскал,

а Вълчо с нокти го надрал.

Видели кладенеца стар

и решили да го бутнат там.

 

Охльо върху кладенеца се качил,

а Вълчо Щурчо в лапата си свил.

Щурчо от сърце му се помолил,

но Кумчо Вълчо не го пожалил.

 

Тръгнал в кладенеца да го хвърля.

- Ох, каква беда ме сполетя!

С какво заслужил съм тази участ?

Нима сторил съм ви злина?

 

- Не, Щурчо не си.

Хубав си за туй не спорим,

ала с нашата хубост не се мери.

Сега от глупост ще загинеш, бедата си я навлече ти.

 

Решен Вълчо на го хвърли.

Горкия Щурчо заропта.

- Нима сте толкова жестоки?

Нима нямате сърца?

 

- Тихо! Дума да не чувам!

Стига си бави гибелта!

Решени сме, ще те хвърлим!

И аз ще спечеля надпреварата! 

 

Вълчо сърдито смръщил вежди.

- Как така ще спечелиш ти?

Мойта хубост е по голяма!

Няма кой да оспори това!

 

Спорили те дълго двама.

Кой от тях е по красив?

Вълчо в кладенеца паднал

завлякъл Охльо дори.

 

Щурчо хитър план измислил 

и живота си спасил.

На конкурса явил 

се и на всички се доказал

Пръв по хубост бил...

 

Така завършва нашата история,

а вие помнете деца.

С измама нищо не се постига.

Така изпадаш в беда.

 

 

 

​​​Поука: Ако копаеш гроб другиму, сам падаш в него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дочка Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...