14.05.2017 г., 22:42

Вълкът и охлювът

1.1K 0 0

Дълбоко в дебрите гористи,

живеел охюв с къща на гърба.

Пъчел си рогата дълги 

и разправял, че е най - красивият на света.

 

Видял го Кумчо Вълчо

и не могъл да спре своя смях.

Рекъл си: Голям е глупчо!

Ще му покажа що е красота!

 

Надул се, вдигнал глава високо.

С кралска походка, тръгнал напред.

Застанал гордо пред Охльо Бохьо

и с насмешка отвял мнимия конкурент.

 

Охльо Бохьо се ядосал,

че публиката му е взел.

Приближил се и се развикал.

Предизвикал Вълчо на дуел.

 

- Днес пред всички думата си давам,

че тебе Вълчо ще победя!

Спечеля ли на всички ще докажа,

че съм най - красивият на света!

 

- Не бързай Охльо да говориш.

Днес аз ще победя!

Спечеля ли ще се засрамиш,

Защото аз ще съм най - красивият на света!

 

 - Истина ви казвам, братя.

Днес никой от вас няма да победи,

защото с хубост истинска само аз се хваля.

Защо? Очевидно е нали?

 

Чул се от нейде, глас непознат.

Прозвучал в ушите на всички.

Това бил Щурецът гласовит,

който освен с хубост се хвалел и с таланти големи.

 

Готвили се те да се доказват.

Своята хубост да показват.

Охльо и Вълчо се събрали.

Как да прецакат Щурчо се разбрали.

 

Охльо със слузта си го напръскал,

а Вълчо с нокти го надрал.

Видели кладенеца стар

и решили да го бутнат там.

 

Охльо върху кладенеца се качил,

а Вълчо Щурчо в лапата си свил.

Щурчо от сърце му се помолил,

но Кумчо Вълчо не го пожалил.

 

Тръгнал в кладенеца да го хвърля.

- Ох, каква беда ме сполетя!

С какво заслужил съм тази участ?

Нима сторил съм ви злина?

 

- Не, Щурчо не си.

Хубав си за туй не спорим,

ала с нашата хубост не се мери.

Сега от глупост ще загинеш, бедата си я навлече ти.

 

Решен Вълчо на го хвърли.

Горкия Щурчо заропта.

- Нима сте толкова жестоки?

Нима нямате сърца?

 

- Тихо! Дума да не чувам!

Стига си бави гибелта!

Решени сме, ще те хвърлим!

И аз ще спечеля надпреварата! 

 

Вълчо сърдито смръщил вежди.

- Как така ще спечелиш ти?

Мойта хубост е по голяма!

Няма кой да оспори това!

 

Спорили те дълго двама.

Кой от тях е по красив?

Вълчо в кладенеца паднал

завлякъл Охльо дори.

 

Щурчо хитър план измислил 

и живота си спасил.

На конкурса явил 

се и на всички се доказал

Пръв по хубост бил...

 

Така завършва нашата история,

а вие помнете деца.

С измама нищо не се постига.

Така изпадаш в беда.

 

 

 

​​​Поука: Ако копаеш гроб другиму, сам падаш в него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...