14 мая 2017 г., 22:42

Вълкът и охлювът

1.1K 0 0

Дълбоко в дебрите гористи,

живеел охюв с къща на гърба.

Пъчел си рогата дълги 

и разправял, че е най - красивият на света.

 

Видял го Кумчо Вълчо

и не могъл да спре своя смях.

Рекъл си: Голям е глупчо!

Ще му покажа що е красота!

 

Надул се, вдигнал глава високо.

С кралска походка, тръгнал напред.

Застанал гордо пред Охльо Бохьо

и с насмешка отвял мнимия конкурент.

 

Охльо Бохьо се ядосал,

че публиката му е взел.

Приближил се и се развикал.

Предизвикал Вълчо на дуел.

 

- Днес пред всички думата си давам,

че тебе Вълчо ще победя!

Спечеля ли на всички ще докажа,

че съм най - красивият на света!

 

- Не бързай Охльо да говориш.

Днес аз ще победя!

Спечеля ли ще се засрамиш,

Защото аз ще съм най - красивият на света!

 

 - Истина ви казвам, братя.

Днес никой от вас няма да победи,

защото с хубост истинска само аз се хваля.

Защо? Очевидно е нали?

 

Чул се от нейде, глас непознат.

Прозвучал в ушите на всички.

Това бил Щурецът гласовит,

който освен с хубост се хвалел и с таланти големи.

 

Готвили се те да се доказват.

Своята хубост да показват.

Охльо и Вълчо се събрали.

Как да прецакат Щурчо се разбрали.

 

Охльо със слузта си го напръскал,

а Вълчо с нокти го надрал.

Видели кладенеца стар

и решили да го бутнат там.

 

Охльо върху кладенеца се качил,

а Вълчо Щурчо в лапата си свил.

Щурчо от сърце му се помолил,

но Кумчо Вълчо не го пожалил.

 

Тръгнал в кладенеца да го хвърля.

- Ох, каква беда ме сполетя!

С какво заслужил съм тази участ?

Нима сторил съм ви злина?

 

- Не, Щурчо не си.

Хубав си за туй не спорим,

ала с нашата хубост не се мери.

Сега от глупост ще загинеш, бедата си я навлече ти.

 

Решен Вълчо на го хвърли.

Горкия Щурчо заропта.

- Нима сте толкова жестоки?

Нима нямате сърца?

 

- Тихо! Дума да не чувам!

Стига си бави гибелта!

Решени сме, ще те хвърлим!

И аз ще спечеля надпреварата! 

 

Вълчо сърдито смръщил вежди.

- Как така ще спечелиш ти?

Мойта хубост е по голяма!

Няма кой да оспори това!

 

Спорили те дълго двама.

Кой от тях е по красив?

Вълчо в кладенеца паднал

завлякъл Охльо дори.

 

Щурчо хитър план измислил 

и живота си спасил.

На конкурса явил 

се и на всички се доказал

Пръв по хубост бил...

 

Така завършва нашата история,

а вие помнете деца.

С измама нищо не се постига.

Така изпадаш в беда.

 

 

 

​​​Поука: Ако копаеш гроб другиму, сам падаш в него.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...