Ръкавите на бяла риза
навила в лудия си бяг,
вълната благовито близва
смълчания застинал бряг.
А той от допира омеква.
Как иска да я задържи!
Водата се отдръпва леко.
Брегът остава да тъжи.
Кога ще дойде пак? - се пита,
привикнал просто да лежи. -
Вълната е немирна скитница
и тип по-трепетен, и жив... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse