7.06.2013 г., 13:14  

Вълна

666 0 0

Ръкавите на бяла риза

навила в лудия си бяг,

вълната благовито близва

смълчания застинал бряг.

 

А той от допира омеква.

Как иска да я задържи!

Водата се отдръпва леко.

Брегът остава да тъжи.

 

Кога ще дойде пак? - се пита,

привикнал просто да лежи. -

Вълната  е немирна скитница

и тип по-трепетен, и жив...

 

Преуморен от стъпки много

той чака да се върне с дар. -

Да го пречисти от тегоби,

да го предпази от пожар.

 

И тя приижда по-голяма

и по-прекрасна от преди.

Захапва временната рамка,

която всъщност му вреди.

 

Въздъхва – явно облекчена,

щом мисията си изпълни.-

Тя помни, че е сътворена

да напои полезни кълнове.

 

Понесла в шепите си миди,

които шепнат в нежен ритъм,

дори не споря с очевидното....

Пресяла пясъка,

далеч от плиткото.

 

 

Радостина Драгоева

 

11.07.2012 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Драгоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...