Jun 7, 2013, 1:14 PM  

Вълна 

  Poetry » Phylosophy
539 0 0
Ръкавите на бяла риза
навила в лудия си бяг,
вълната благовито близва
смълчания застинал бряг.
А той от допира омеква.
Как иска да я задържи!
Водата се отдръпва леко.
Брегът остава да тъжи.
Кога ще дойде пак? - се пита,
привикнал просто да лежи. -
Вълната е немирна скитница
и тип по-трепетен, и жив... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радостина Драгоева All rights reserved.

Random works
: ??:??