Вълнàта
Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък
от упор разбиха
сенилния ступор
с трясък във мен.
На душата измиха
базалта, очистен
от слузни рапани
и зелените рани
по скалàта без пристан.
Вълнàта на спомен,
сякаш за помен
за после забравен...
вълнàта която шепти,
споменà, че си Ти.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Боби Стоянов Todos los derechos reservados
