Вълнàта
Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък
от упор разбиха
сенилния ступор
с трясък във мен.
На душата измиха
базалта, очистен
от слузни рапани
и зелените рани
по скалàта без пристан.
Вълнàта на спомен,
сякаш за помен
за после забравен...
вълнàта която шепти,
споменà, че си Ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боби Стоянов Все права защищены
