bobst (Боби Стоянов)
5 1
9 нояб. 2016 г., 17:39

Вълнàта 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
425 0 2

Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.

Шрапнели от пяна и пясък
от упор разбиха
сенилния ступор
с трясък във мен.
 

На душата измиха
базалта, очистен
от слузни рапани
и зелените рани
по скалàта без пристан.

 

Вълнàта на спомен,
сякаш за помен
за после забравен...
вълнàта която шепти,
споменà, че си Ти.

© Боби Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Нещо, което още не мога да определя, ми хареса тук. Поздрави!
  • Много омографи, брей! И като няма пунктуация се получават двусмислия, трисмислия...
    Дано да съм отгатнал замисъла.
Предложения
: ??:??