Вълнàта
Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.
Шрапнели от пяна и пясък
от упор разбиха
сенилния ступор
с трясък във мен.
На душата измиха
базалта, очистен
от слузни рапани
и зелените рани
по скалàта без пристан.
Вълнàта на спомен,
сякаш за помен
за после забравен...
вълнàта която шепти,
споменà, че си Ти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боби Стоянов Всички права запазени
