Вълнàта

bobst (Боби Стоянов)
5 1

9.11.2016 г., 17:39 ч.

Поезия » Пейзажна, Философска

422 0 2

Вълнàта на спомен
стовари се тежко
върху коравия бряг
на злобния ден.

Шрапнели от пяна и пясък
от упор разбиха
сенилния ступор
с трясък във мен.

На душата измиха
базалта, очистен
от слузни рапани
и зелените рани
по скалàта без пристан.

Вълнàта на спомен,
сякаш за помен
за после забравен...
вълнàта която шепти,
споменà, че си Ти.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Burns

2016-11-09T18:38:56+02:00

Нещо, което още не мога да определя, ми хареса тук. Поздрави!
maistora (Красимир Тенев)

2016-11-09T17:44:33+02:00

Много омографи, брей! И като няма пунктуация се получават двусмислия, трисмислия...
Дано да съм отгатнал замисъла.