Вълни
ми носят тъга.
Три капки дъждовни,
пълни с чудеса.
изпълнени с дива ярост,
стигаща до невинната дъга
в разстоянията между нашите тела.
и пак прескачам прегради,
градени с лъжи.
провирам се между коловозите,
изпръскани със сълзи.
а твоите очи
целуват ме нежно
и принасят ме
на клада жертвена.
жадно сплитаща къдриците ми
в твоите протегнати ръце.
изгарящи ме в страстните води
на сбъдналите ни се вълни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Гергана Савова Todos los derechos reservados