20 нояб. 2006 г., 18:07

Вълни

853 0 1
Три капки дъждовни
ми носят тъга.
Три капки дъждовни,
пълни с чудеса.
изпълнени с дива ярост,
стигаща до невинната дъга
в разстоянията между нашите тела.
и пак прескачам прегради,
градени с лъжи.
провирам се между коловозите,
изпръскани със сълзи.
а твоите очи
целуват ме нежно
и принасят ме
на клада жертвена.
жадно сплитаща къдриците ми
в твоите протегнати ръце.
изгарящи ме в страстните води
на сбъдналите ни се вълни.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Савова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...