Nov 20, 2006, 6:07 PM

Вълни

  Poetry
850 0 1
Три капки дъждовни
ми носят тъга.
Три капки дъждовни,
пълни с чудеса.
изпълнени с дива ярост,
стигаща до невинната дъга
в разстоянията между нашите тела.
и пак прескачам прегради,
градени с лъжи.
провирам се между коловозите,
изпръскани със сълзи.
а твоите очи
целуват ме нежно
и принасят ме
на клада жертвена.
жадно сплитаща къдриците ми
в твоите протегнати ръце.
изгарящи ме в страстните води
на сбъдналите ни се вълни.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гергана Савова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...