20.11.2006 г., 18:07

Вълни

846 0 1
Три капки дъждовни
ми носят тъга.
Три капки дъждовни,
пълни с чудеса.
изпълнени с дива ярост,
стигаща до невинната дъга
в разстоянията между нашите тела.
и пак прескачам прегради,
градени с лъжи.
провирам се между коловозите,
изпръскани със сълзи.
а твоите очи
целуват ме нежно
и принасят ме
на клада жертвена.
жадно сплитаща къдриците ми
в твоите протегнати ръце.
изгарящи ме в страстните води
на сбъдналите ни се вълни.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Савова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...