Вълните са красиви
плувайки към теб,
до онзи миг,
във който се разбият.
Така и аз вървях към теб.
Ала защо ли? За да се разбия.
Да стана само пяна във морето,
от която полза няма й да имаш.
Но аз те гоних въпреки което,
със целувка на вълна да те залея.
И бях красива, нежна и щастлива.
Сега съм като бриз в морето.
Не казвай нищо, просто слушай
онзи миг, във който се разбиват.

Християна Рачева