23.11.2017 г., 22:00

Вълните са красиви

638 0 0

Вълните са красиви
плувайки към теб,
до онзи миг,
във който се разбият.
Така и аз вървях към теб.
Ала защо ли? За да се разбия.
Да стана само пяна във морето,
от която полза няма й да имаш.
Но аз те гоних въпреки което,
със целувка на вълна да те залея.
И бях красива, нежна и щастлива.
Сега съм като бриз в морето.
Не казвай нищо, просто слушай
онзи миг, във който се разбиват.

 

Християна Рачева
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Християна Рачева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...