Генка Богданова
Слънцето в очите ми се гмурна
и закачливо – сладко се засмя.
Синята вълна на гръд лазурна
смеха ми весел нежно залюля.
Бризът лек лицето ми погали,
и пак в гърдите птицата запя,
чувствата, в сърцето ми заспали,
пробудиха се – дъхави цветя.
Заваляха благозвучни рими
и всяка като песен зазвъня,
на криле вълшебни и незрими ...