Вълшебен миг
Генка Богданова
Слънцето в очите ми се гмурна
и закачливо – сладко се засмя.
Синята вълна на гръд лазурна
смеха ми весел нежно залюля.
Бризът лек лицето ми погали,
и пак в гърдите птицата запя,
чувствата, в сърцето ми заспали,
пробудиха се – дъхави цветя.
Заваляха благозвучни рими
и всяка като песен зазвъня,
на криле вълшебни и незрими
душата ми отново полетя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Генка Богданова Все права защищены
