11.06.2015 г., 12:26

Вълшебен миг

483 0 2

 

Генка Богданова

 

Слънцето в очите ми се гмурна

и закачливо – сладко се засмя.

Синята вълна на гръд лазурна

смеха ми весел нежно залюля.

 

Бризът  лек лицето ми погали,

и пак в гърдите птицата запя,

чувствата, в сърцето ми заспали,

пробудиха се – дъхави цветя.

 

Заваляха благозвучни рими

и всяка като песен зазвъня,

на криле вълшебни и незрими

душата ми отново полетя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Генка Богданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви, Анастасия, Руми, за съпреживяното настроение, родило това стихотворение!
  • Прекрасен, вълшебен миг, Генка! Много ми хареса, накара ме и аз да съпреживея с теб всичко, което си усетила! Толкова е човешко и искрено! Най-сърдечно те поздравявам!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...