13 nov 2007, 9:44

Вълшебен сън

  Poesía
957 0 7
 В тази нощ омайна, дивна,
 след разходка из гората,
 един човек ми се присъни,
 как лежеше на тревата.

 Над него висината -
 с трепкащи безброй звезди,
 и иззад облак се Луната,
 снежнобяла, появи.

 Срещу него - водопад от песни,
 пяни от хубава жена,
 водопад от стихове чудесни,
 стихове за любовта.

 И до него тя приседна -
 намериха се техните сърца.
 А той с обич я погледна,
 целуна я, откриха любовта.

 Знаеш ли, сънувах мен и теб,
 ти лежеше на тревата,
 песни пя ти моето сърце,
 след разходка из гората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...