13 nov 2007, 9:44

Вълшебен сън

  Poesía
961 0 7
 В тази нощ омайна, дивна,
 след разходка из гората,
 един човек ми се присъни,
 как лежеше на тревата.

 Над него висината -
 с трепкащи безброй звезди,
 и иззад облак се Луната,
 снежнобяла, появи.

 Срещу него - водопад от песни,
 пяни от хубава жена,
 водопад от стихове чудесни,
 стихове за любовта.

 И до него тя приседна -
 намериха се техните сърца.
 А той с обич я погледна,
 целуна я, откриха любовта.

 Знаеш ли, сънувах мен и теб,
 ти лежеше на тревата,
 песни пя ти моето сърце,
 след разходка из гората.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Найденова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...