13.11.2007 г., 9:44

Вълшебен сън

955 0 7
 В тази нощ омайна, дивна,
 след разходка из гората,
 един човек ми се присъни,
 как лежеше на тревата.

 Над него висината -
 с трепкащи безброй звезди,
 и иззад облак се Луната,
 снежнобяла, появи.

 Срещу него - водопад от песни,
 пяни от хубава жена,
 водопад от стихове чудесни,
 стихове за любовта.

 И до него тя приседна -
 намериха се техните сърца.
 А той с обич я погледна,
 целуна я, откриха любовта.

 Знаеш ли, сънувах мен и теб,
 ти лежеше на тревата,
 песни пя ти моето сърце,
 след разходка из гората.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Найденова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...