На прага на съня се раждат спомени.

А в утрините сини тайната полека гали твоето лице.

Дочуваш като полъх нежен моя глас.

И леко се усмихваш там в съня.

Изплитат своите шалове с ухания забързаните ветрове.

Почти реално е. Това е влюбването.

И ти си част от него - докосване от шепот на листя.

Ще бъда там в утрините сини.

Ще стана част от вятъра.

Ще бъда пролетно послание -

открий ме в цвят от роза и отронена сълза...

Не спирай да сънуваш.

Мигът е твой -

играй си с цветовете на вълшебната дъга.

Върви по нея - там сбъдват се желания.

Почти реално е -

там, в страната на съня...