Нощта теменужена бавно се спуска,
покрива във синьо всичко над нас!
Луната постеля от облак напуска,
да грее над всички в този късен час!
Лицето ù кръгло с почуда разглежда
от бяг уморените морски вълни,
които поклащат се тихо с надежда,
че пак ще се втурнат в луди игри!
Лъчите си праща и нас да огрее,
да види в очите ни що се таи!
Радост ли свети, усмивка ли грее,
искрят ли изпълнени с много мечти? ...